Текст и музика: Светла Пенева Усмихнати вървяха в поле от златна ръж, без думи си шептяха, обляни с лунен дъжд. Погалваше ги вятърът и пееха цветята, как нежно се прегръщаха, ликуваха сърцата. А аз ги гледах тихо, усмихвах се и мислех, това е най-красивото, най-хубавото чувство. Щастлив е само този, който е усетил какво е да обичаш и да си обичан, за някого да бъдеш единствен на земята, със него да откриеш езика на душата, със него да се радваш, със него да тъгуваш, и той да те прегръща, когато се страхуваш.