Нестинарски танц (Dance barefoot on the coals). Рожен 2015

Нестинарство. За пръв път на живо. Моите първи стъпки върху жарта :) http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5/ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE On the day of the ritual the villagers would go to the stolnina led by the head nestinar and the priest, where they would watch him thurify the icons and the other nestinari, symbolically transferring spiritual power and inspiration to them. The people would then head to a holy spring carrying the name of the saint, where they would eat an offering of mutton. After sunset, the crowd would build up a large fire and would dance a horo (a traditional round dance) until the fire dies and only embers remain. The Nestinari's barefoot dance on embers that follows as the climax of the night is accompanied by the beat of the sacred drum and the sound of a bagpipe. It is popularly thought that some of the dancers reach a religious state of trance while dancing, explaining why their feet don't burn and they allegedly don't feel pain. Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен езически култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.